Пчеларят: Смъртна присъда [Онлайн + Трейлър + БГ Аудио]

РЕЗЮМЕТА

Представете си, че един от мошениците от котелното помещение от „Вълкът от Уолстрийт“ е фалирал майката на Джейсън Борн. Това е повече или по-малко отправната точка на „Пчеларят“, в който Джейсън Стейтъм е в ролята на приличащ на призрак бивш командос, който отмъщава по Стария завет на технологични братя, които използват най-новите изобретения, за да ограбват хора онлайн.

Героят на Стейтъм се казва Адам Клей и е подобрен ММА герой от „Мъжът без име“ на Клинт Истууд. Не знаем нищо за Адам, освен че живее в провинцията, където отглежда пчели и продава меда им, и че е изигран от Стейтъм, което означава, че не е обикновен пчелар. Най-добрата му приятелка е възрастна жена на име Елоиз Паркър (Филисия Рашад), която живее във ферма близо до неговата и му отдава под наем място в плевнята си. Според Адам Елоиз е единственият човек, който някога се е грижил за него. Елоиз прави ужасната грешка да отговори на фишинг измама от компания за извличане на данни, която изпразва банковата ѝ сметка, както и сметката на организация с нестопанска цел, за чието основаване е помогнала, което води до трагедия. Адам сменя пчеларската си униформа с екипировка на командос и маскировъчни костюми и си проправя път нагоре по хранителната верига на престъпниците, правейки това, което законът не иска.

Не знаем как точно Елоиза е започнала да се грижи за Адам, а още по-малко какво точно има предвид той, когато я описва по този начин. Заслугата на филма е, че никога не се уточнява, както не се уточнява и кой е бил Адам, преди да стане супер-дупер-екстра-секретен командос, на когото никога не са вземани пръстови отпечатъци, който съществува извън всички известни правителствени структури и изглежда (според описанията на други герои) е нещо като агент на саморегулирането на обществото.

Филмът е дело на режисьора Дейвид Ейър („Отряд самоубийци“, „Ярост“) и ветерана в екшън филмите и трилърите Кърт Уимър (автор или съавтор на римейковете на „Аферата Томас Краун“, „Point Break“ и „Total Recall“). Той оценява достойнствата на главния си герой, който изглежда е стигнал до мускулите си честно, и прави всичко – от диалога до бойните изкуства и стрелбата – възможно най-просто.

Стейтъм е от онези главни герои, които те карат да се наведеш напред в седалката, а с възрастта става все по-добър. Това изпълнение надгражда превъзходната му работа в „Човешкият гняв“ на Гай Ричи, който също го изправи пред предизвикателството да привлече вниманието на публиката, докато играе герой, който е по-скоро идея, отколкото човек. Вещественият минимализъм на Стейтъм в „Пчеларят“ го прави още по-вълнуващ, когато Адам говори лаконично за това колко много означава Елоиз за него или философства за организацията на пчелина и необходимостта от осигуряване на функциониращо общество. Не са много екшън героите, които биха могли да произнесат реплика като „Вярвам, че във вселената има добро“ и да ви накарат да повярвате не само, че героят вярва в нея, но и че филмът вярва в нея.