ИГРИТЕ НА ГЛАДА: БАЛАДА ЗА ПОЙНИ ПТИЦИ И ЗМИИ [Трейлър + БГ Аудио]

В свят, изпълнен с ужаси от реалния живот, идеята за бягство във филмова антиутопия е изкушаваща и повече от разбираема. Фантазиите за тиранични правителства и рязко разделение между имащите и нямащите се набиват на очи по основателна причина: колкото и да са зле нещата в нашия свят, някъде другаде винаги може да е по-зле. Но колко отчаяни сме наистина от мрачна предистория, която изхвърля най-добрите качества на поредицата и ги заменя с рециклирана стърготина? „Игрите на глада“: Балада за песните и змиите, режисиран от Франсис Лоурънс, се стреми да предложи зрелище, драма и вълнение. Но всъщност това е просто едно уморено повторение, макар и екстравагантно, този път с по-малко привлекателни герои. Като антиутопии, това е истинска издънка.

В „Балада за песнопойците и змиите“ – адаптация по едноименния роман на Сюзън Колинс от 2020 г., чието действие се развива около 60 години преди събитията от поредицата „Игрите на глада“ – Том Блит играе младия Кориолан Сноу, тийнейджъра, който ще израсне до зловредния балетист, изигран от Доналд Съдърланд в предишните филми за „Игрите на глада“. (Последният от тях е „Игрите на глада“ от 2015 г: Част 2, също режисиран от Лорънс, която стои зад три от четирите филма от поредицата). Но Кориолан все още не е злодей; той е принципно момче, което се надява да тръгне по стъпките на уважавания си баща, загинал по време на дългата война след въстанието на потиснатите квартали срещу високопоставения Капитол. Но семейството му е изпаднало в тежко положение. С наближаването на десетите годишни Игри на глада, той, както и неговите състуденти от университета на Капитола, е сгоден за трибут – участник от районите. Кориолан наистина се нуждае от парите, които ще бъдат присъдени на победителя, а залогът е по-висок от обикновено, защото зрителският рейтинг е спаднал. За щастие, той е съчетан с Трибута с най-много награди – балерина в стил Лорета Лин, облечена в раздърпана селска рокля, която държи главата си високо, въпреки че е от по-ниските слоеве. Това е Луси Грей Бърд (в ролята Рейчъл Зеглер, динамичната изпълнителка, която изгря в „Уестсайдска история“) и тя няма интерес да сътрудничи.

В крайна сметка обаче Луси Грей осъзнава, че е в неин интерес да го направи, и двамата с Кориолан се сближават. Скоро между тях се заражда романс. Тук-там тя изпява една-две песни. Луси Грей – която никога не е наричана обикновената стара Луси – има ясен, силен глас и раздвижва масите. Това е логично: Зеглер е най-харизматичното лице във филма. Но също така се чудиш как, за Бога, нейната Луси Грей може да бъде привлечена от фалшивото достойнство на Кориолан – това момче е просто тъпак. Превръщането му в истински злодей едва ли е изненада, а филмът я подготвя тромаво.

В „Игрите на глада“, както знаете, ако сте чели книгите или сте гледали някой от предишните филми, трибутите са изправени един срещу друг в поредица от смъртоносни мачове. Техните колеги от Капитола ги съветват и ги подкрепят отстрани – хубава работа, ако можеш да я свършиш. Но така, както ги представя Лорънс, мачовете в „Балада за песнопойците и змиите“ са неприятни и жестоки; не бих се поколебал да заведа малки деца на този филм, особено като се има предвид суровата смърт на най-малкия и най-невинния трибут, Уови (в ролята София Санчес). Никой не се нуждае от толкова много антиутопия в своето забавление.

Междувременно редица злодеи с лош нрав си проправят път през историята. Виола Дейвис, в ролята на коварната създателка на игрите д-р Волумния Гал, играе като баба, облечена в серия от костюми, които изглеждат като изработени от плат за диван (именно Волумния е увеличила залозите в игрите, като е въвела в тях армия от заплашителни сини змии). Питър Динклидж е деканът на училището Каска Хайботъм, който се разхожда наоколо и настървено налага правилата. Джейсън Шварцман е Лъки Фликърман, водещият на игрите, който налага голямата си личност на зрителите и на нас. Има и по-героични персонажи, като приятеля на Кориолан Сеян Плинт (Джош Андрес Ривера), който произхожда от едно от най-богатите семейства на Капитола, но чийто идеализъм го кара да вярва, че може да подобри живота на хората в кварталите.

Филмът е претъпкан с твърде много герои и за съжаление нито един от тях не е изигран от Дженифър Лорънс, която беше най-добрата черта на предишните части: тя беше толкова симпатична и жизнена, че ви накара да почувствате, че в този фантастичен свят има нещо заложено на карта. Зеглър е очарователен, но нито един изпълнител не може да издържи толкова тромав филм. Игрите на глада: Балада за песнопойците и змиите е разделен на три (дълги) глави, които се усещат по-скоро като 20. Това е вид продукт, предназначен да изпрати зрителите с усещането, че са получили истински удар за парите си. Но всъщност това е тест за издръжливост, маскиран като филм.